„Кой съм аз“ – още със самото заглавие отказвам да дам ясен отговор. Вместо лице, тяло или конкретна личност, присъства само ръка – действие, повторение. Лицето отсъства съзнателно, защото би определило образ. Ръката влиза в чантата и започва да вади вещи, тя действа механично, без емоция. Изваждането на предметите е лишено от автоцензура и жест на разкриване. „Аз съм това, което нося със себе си“ – буквално.

Анонимната личност се представя чрез вещите, аз съм звездата, която споделя
„малки тайни“ от живота си. Оголвам това, което остава секретно и цензурирано. Без срам, без нужда от обяснение. Прекомерното натрупване на лични вещи създава шоков ефект: как е възможно толкова малка чанта може да събере толкова много неща? Създава се усещане за навлизане в личното пространство, което нарушава границата. Показвам връзката между интимно и публично.

Чантата вече не е просто аксесоар, а олицетворение на тялото и социалните
очаквания. Вътрешността ѝ разказва история, като съхранява следи от живота и
преживяванията. Присъстват неща с различни роли, спомени и странни версии на „аз“, съществуващи едновременно. Предметите функционират като автобиография, под формата на физическо CV.

Подредбата на предмети не следва определена логика на развитие. Те не са избрани, за да бъдат красиви или правилни, а да бъдат истински. Именно баналното става основно, всичко е публично, показано пред очите на хората. Неудобното и истинското представляват най-искрения ми автопортрет.