Това видео произведение изследва жеста като език на вътрешния свят. Камерата улавя монотонното, повтарящо се движение на ръце, преплитащи се около кичур коса, изолирани от всякакъв контекст. В този затворен кадър вниманието се насочва към ритъма и цикличността на движението, които напомнят тих, символичен разговор – задаване на въпрос и търсене на отговор.

Косата е визуален символ на вътрешното, флуидното и интуитивното, а ръцете на материята и съзнателния жест. В тяхното взаимодействие се разкрива крехка хармония между материалното и нематериалното. Повторяемостта и статичността на образа създават усещане за самовглъбеност и бягство от реалността.

Анонимността на образа универсализира преживяването и оставя пространство за лична интерпретация. Чрез езика на жеста произведението поставя въпроси за идентичността, равновесието и интимната връзка между тялото и вътрешния свят.