Казвам се Петър Денчев. Занимавам се с видео и дигитални медии, защото днес именно там властта създава смисъл, постига съгласие и налага подчинение. Не ме интересува образът сам по себе си, а как функционира - кого обслужва, какво прикрива и как лъже.

Не вярвам, че изкуството съществува във вакуум. Винаги е обвързано с икономика, идеология и институции. Така че всяка художествена практика е политическа - въпросът е дали го признава, или се преструва на "естетически независима".

Работата ми е политическа пропаганда. Не като евтина провокация, а защото е необходимост. Капитализмът и империализмът не се нуждаят от защита. Нито от мълчание - те вече контролират медиите, културата и езика. Това, което липсва, е откровена, визуално ясна и безкомпромисна контра‑позиция.

Интересуват ме простотата и директността - сложността често служи за прикритие и замазване на слаби идеи. Ясният образ е опасен. Ясната позиция е неудобна. Точно оттам тръгва работата ми.

Не гоня универсално разбиране или институционално одобрение. Търся конфликт. Изкуството, което не спори с властта, просто я украсява.

Това, което показвам тук, не е покана за диалог. Това е заемане на ясна позиция.