Проектът „Observed“ е седемдневен видео-дневник, изграден изцяло от записи на охранителна камера в жилищна кооперация. Основен участник във всяка от изрезките, съставящи видеото, е самият автор в хода на неговото влизане и излизане от дома. Творбата деконструира логиката на системите за видеонаблюдение, като ги превръща от средство за институционален надзор в медия за радикално самонаблюдение. Чрез това самонаблюдение  от страна на автора и “воайорското” възприятие на зрителя, повтарящото се битово действие се трансформира от незабележим ежедневен факт в перформативен акт.

Основната територия на изследване в проекта е социалната логика на системите за видеонаблюдение. Те могат да бъдат разглеждани като инструменти за социален надзор, който неизменно води до контрол и опресия чрез фундаменталното ограничаване на личното пространство и неприкосновеността на гражданите. В този смисъл видеонаблюдението цели разпознаването на аномалията, заплахата или „чуждия“ елемент. Проектът представлява своеобразна апроприация на самата технология от страна на автора, чрез която тя бива обърната срещу собствената си логика. Вместо да търси външния нарушител, камерата тук е принудена да документира нормативността на ежедневието. Така фокусът се измества от параноята към рутината, а инструментът за контрол се превръща в пасивен архивист на битието. 

Зрителят, от пасивен наблюдател, се превръща в съучастник в самата система за видеонаблюдение, бидейки поставен в позиция, в която инвазира личното пространство на автора. Елементът на бита е ключов за парадокса, който се получава, тъй като специфичната визуалност на системата предпоставя зрителя като надзорник, търсещ всяко малко „нарушение“ от страна на наблюдавания. Това поставя и фундаменталния въпрос: дали видеонаблюдението е чист „документ“ – алиби, което наблюдаваният притежава и което е неутрално в своята обективност? Или всъщност то е специфична оптика за възприемане на света, която налага собствена логика на социална доминация, маргинализация и криминализация?

Проектът е съставен от 15 „изрезки“, чийто фокус и повод е една-единствена личност – тази на автора. Тази специфична селективност подсилва елемента на воайорство, тъй като през призмата на една автоматизирана система насочва вниманието към конкретна фигура, превръщайки я от случаен минувач в обект на постоянно проследяване. Изрезките претендират за документалност, доколкото отразяват пълна седмица на влизания и излизания във всеки един ден. Самият подбор на кадрите обаче поставя под въпрос тази „документалност“. Ако за постигането на този фокус е бил необходим преднамерен монтаж, то той неизбежно би могъл да наруши достоверността на представената реалност чрез селективно изключване на неизвестни за зрителя кадри. По този начин авторът поставя въпроса доколко изобщо можем да се доверяваме на абсолютната обективна истинност в една система, която непременно остава избирателна и контролируема.

„Observed“ не е просто свидетелство за една седмица от живота на автора, личен дневник или портрет чрез видео-наблюдението, а изследване на невидимия режим на гледане, който ни превръща едновременно в свидетели, съучастници и обекти в собствената ни дигитална история.