Йоана Тучкова
All play and no work, 2025, Видео 2’52



Избрах да скачам пред колумбариум - така показвам силния контраст между активното движение, свързано с живота, и тихата атмосфера на покоя. Присъствието на тялото в това пространство е умишлено неуместно. Гробището изисква неподвижност, шепот и сведени погледи. Моето тяло не се подчинява на този шаблон. Повтарящото се скачане символизира циклите на ежедневието, които продължават дори в присъствието на смъртта.
Ритмичния звук на въжето, удрящо земята, и повтарящото се скачане създават почти медитативно или хипнотично усещане, напомнящо на сърцебиене - първият звук, който усещаме в утробата.
Такова действие е присъщо за детската площадка, децата нямат вроден страх от гробищата - те ги възприемат като паркове или градини, докато обществото не ги научи, че това са места за скръб и ужас.
Използвайки този елемент, правя опит за връщане към това първично състояние на невинност, където границата между играта и покоя е размита.
На фона на сивите ниши и смъртта, яркият цвят и физическото усилие са моята декларация за съществуване и празнуване на жизнеността.

Йоана Тучкова развива художествената си практика в областта на живописта и дигиталното изкуство, с фокус върху теми като смъртта, мистиката, греха и фундаменталното несъвършенство на човека. Нейните работи изследват тялото като носител на вина, памет, уязвимост, разглеждайки го не като идеализирана форма, а като място на вътрешни противоречия и морално напрежение.
Грехът не се изобразява като религиозен символ, а състояние на човешка непълнота и разминаване със собствените граници. Смъртта присъства не като финален акт, а като постоянно, почти телесно усещане за крайност.
Детството и носталгията се появяват като травматични остатъци, а не като убежище, допълвайки цикъла между невинност и вина.
Нейното творчество е лична, но не интимна изповед – визуална хроника на вътрешни състояния, които отказват да бъдат изгладени или оправдани.