Парасоциалната връзка представлява едностранна емоционална привързаност към медийна личност. Почитателят изгражда своя представа за реален човек, превръщайки го в икона. Част от ролята на съвременния артист е да бъде публична фигура. Възприятието за неговата същност е формирано спрямо изкуството му, без да е необходимо физическо присъствие. Ако зрителят получи възможността да го опознае пряко обаче, образът се разпада и несъвършенствата на характера му се разкриват.

С този проект авторът дава възможност на публиката за пряка връзка със себе си чрез допир. Зрителят е приканен към физическо взаимодействие, като всеки телесен контакт с автора активира речеви фрагменти, извадени от записи на гласът му. Подбраните части от говора са словесни паразити, издаващи смущение. Тялото представлява неприкосновен обект на изкуство когато бива наблюдавано от дистанция и застинало състояние на безпокойство при близък контакт.

Ивет Димитрова (BG) е визуален артист, базиран в София, България. Образованието ѝ обхваща широк спектър от артистични направления, като текстилно изкуство, живопис и дигитални изкуства. Днес тя работи с видео, звук, живопис и инсталация, а тази година дебютира в областта на пърформанса. В проектите си изследва теми, свързани с индивидуално възприятие, психологически състояния на афект и взаимодействие между хора.